Легендата разказва, че някога Странджа била по-малката сестра на Стара планина. Не се намерил жених за нея и тя, като пораснала, избягала далеч на изток, скрила се от семейството си и от тия, който я знаели и познавали.
Намерила приятно място и се заселила със семействата на най-близките си приятелки, които и останали верни и никога не проявили любопитство да узнаят, защо момците не искали да се оженят за нея. В скоро време селището започнало да се увеличава - тук пуснали корени различни хора от различни места. Странджа бдяла над населението, като орлица го бранила от лошите хора. Скоро името и на смела и юначна мома се разнесло наблизо и далеч.
Странджа често се обличала като овчар-кехая, препускала бързоногото си конче, стигала морето, сякаш риба делфин се хвърляла в приятната морска вода, докато кончето пасяло край брега. Дълго, дълго плувала Странджа и освежавала уморената си от езда снага. А после, освежена и с нови сили, се мятала на кончето и препускала към дома си, като се спирала из пътя само да поговори с работливи хора, които се връщали от работа по нивите. Името на Странджа се понесло като приятен морски бриз по близки и далечни селища, а добротата и прехвърлила три морета. И тръгнали сватове от далечни страни да я искат, но тя все не намирала достоен съпруг за себе си. И ето един пролетен ден се явили стотина чернокожи млади мъже, яхнали охранени арабски коне. Най-напред яздел черен, като изгорял въглен, едър мъж, с червена качулка на главата, с три реда тежки златни синджири на шията, с по девет златни гривни на ръцете, а на всеки пръст имал пръстен от злато с безценни камъни.
Дошли непознатите чернокожи люде близо до къщата на Странджа и спрели. Слезли от конете и изпълнили обширния двор. Без много разпитване казали, че идват от далечна, топла страна отвъд морето, да искат прочутата Странджа за своя султан — мъжа с червената качулка и скъпите златни накити. Изтръпнали приятелите на Странджа, уплашила се и тя — как ще се омъжва за някакъв си незнаен султан от незнайна земя! И как тя, хубавицата белолика и русокоса, с големи кръгли черни очи, с тънки като гайтан вежди и стройна като тогола снага, ше може да бъде султанка на хора толкова различни от нейния народ! Дзкато се чудела как да се избави от тия незнайни сватове, тъмни облаци закрили небето, широки огнени светкавици прерязали небесния купол, земята се разтърсила толкова силно, че реките се вдигнали на високи талази и със сила прорязвали широки долини, а сушата над тях се въздигала на десетки места. Когато "трескавицата" стихнала, от неканените сватове нямало ни следа — удавили се в морето, което до тогава било светлосиньо и оглеждало цялото небе, а сега водата станала черна и високи вълни заливали бреговете му със страшно бучене и плясък...
Така, казва легендата, се образувала вековната планина, която хората нарекли с името на първата заселница — Странджа, а морето, чиито води миели полите й — Черно море. И за да пазят планината и земята от лоши люде, жителите по тия места съградили много калета и крепостни стени, които станали вечна стража на хубавата българска земя. Тук извират и се вливат в морето реките Ропотамо и Велека. Тук се подвизавали прочути със зулумите' си кърджалии, тук намирали убежище славни хайдути и войводи като Петко войвода, Ангел войвода, Индже и Кара Кольо, Мартин войвода и др.. възпети в десетки песни и легенди, в приказки и предания.
skip to main |
skip to sidebar
Странджа е планина с уникални природни дадености и с изключително флористично и фитоценологично богатство, което е резултат от специфичното и местонахождение между различни области на влияние. Растителността тук се доближава повече до тази на Кавказ, отколкото до типично европейската. В Странджа се срещат видове, които не могат да се видят никъде другаде в България, затова, а и поради голямото видово разнообразие са създадени ПП „Странджа", редица резервати и множество защитени местности, които имат за цел да опазят това богатство. Най-голям дял от флората тук, заемат горите, които
представляват предимно впечатляващи дъбови и източнобукови масиви, но също така и красиви лонгози, по течението на реките. Особено интересна е вечнозелената, цъфтяща с големи виолетови цветове странджанска зеленика, която не може да бъде видяна никъде другаде в Европа. Това великолепно растение е символът на Странджа планина.
Пътепис
Странджа
Най-голямата защитена територия в България предлага уникалния шанс да видите най-големия съхранен широколистен горски комплекс на Европа. Единствено тук на континента са запазени типичните за края на Терциера гори (отпреди 1 млн. г.).
Горите покриват повече от 80% от площта на Парка. Средната им възраст е с 30 години по-висока от средната за страната, а старите гори с възраст над 100 години са 30% от горите в защитената територия - три пъти повече от средното за страната! В естествените масиви от стари гори – най-ценните консервационно значими местообитания - често се срещат дървета от източен горун, благун, източен бук и странджански дъб с диаметри от 1.5 – 2.0 м и възраст над 500 години.
В Природния парк можете да се запознаете с най-голямото разнообразие на земноводни влечуги в Европа, да се натъкнете на останки от тракийски гробници, да се порадвате на цъфнала зеленика през м. май, да нагазите в кристално чисти реки, да се насладите на архаични фолклорни обичаи и традиции, оцелели от езическата древност и съхранени с любов от хората навсякъде из планината.
Горите покриват повече от 80% от площта на Парка. Средната им възраст е с 30 години по-висока от средната за страната, а старите гори с възраст над 100 години са 30% от горите в защитената територия - три пъти повече от средното за страната! В естествените масиви от стари гори – най-ценните консервационно значими местообитания - често се срещат дървета от източен горун, благун, източен бук и странджански дъб с диаметри от 1.5 – 2.0 м и възраст над 500 години.
В Природния парк можете да се запознаете с най-голямото разнообразие на земноводни влечуги в Европа, да се натъкнете на останки от тракийски гробници, да се порадвате на цъфнала зеленика през м. май, да нагазите в кристално чисти реки, да се насладите на архаични фолклорни обичаи и традиции, оцелели от езическата древност и съхранени с любов от хората навсякъде из планината.
Флора
Странджа е планина с уникални природни дадености и с изключително флористично и фитоценологично богатство, което е резултат от специфичното и местонахождение между различни области на влияние. Растителността тук се доближава повече до тази на Кавказ, отколкото до типично европейската. В Странджа се срещат видове, които не могат да се видят никъде другаде в България, затова, а и поради голямото видово разнообразие са създадени ПП „Странджа", редица резервати и множество защитени местности, които имат за цел да опазят това богатство. Най-голям дял от флората тук, заемат горите, които
представляват предимно впечатляващи дъбови и източнобукови масиви, но също така и красиви лонгози, по течението на реките. Особено интересна е вечнозелената, цъфтяща с големи виолетови цветове странджанска зеленика, която не може да бъде видяна никъде другаде в Европа. Това великолепно растение е символът на Странджа планина.
Фауна
Не само растителното, но и животинското царство на Странджа се характеризира с особено богатство и разнообразие. Основен фактор за това, отново е специфичното местонахождение на планината, която се явява като мост за взаимно проникване на флората и фауната от Мала Азия и Балканския полуостров. Освен това важна причина за съхранението на фауната е и факта, че по време на най-големите негативни влияния на индустриализацията върху природата в страната, планината остава встрани от тях, поради статута си на гранична зона. Повече от половина от представените у нас видове земноводни
и влечуги, могат да се видят тук, както и редица застрашени от изчезване бозайници. В Странджа е и най-голямата популация на видра в България. За посетителите на планината обичащи риболова, интерес представляват реките Велека и Младежка, в чиито води има голямо рибно разнообразие. Впечатляващо е и птичето богатство в Странджа, откъдето минава миграционният път на прелетните птици – Виа понтика. Тук целогодишно или през някои сезони, могат да се наблюдават над 65% от установените видове птици в цялата страна.
и влечуги, могат да се видят тук, както и редица застрашени от изчезване бозайници. В Странджа е и най-голямата популация на видра в България. За посетителите на планината обичащи риболова, интерес представляват реките Велека и Младежка, в чиито води има голямо рибно разнообразие. Впечатляващо е и птичето богатство в Странджа, откъдето минава миграционният път на прелетните птици – Виа понтика. Тук целогодишно или през някои сезони, могат да се наблюдават над 65% от установените видове птици в цялата страна.
Селa-културни и етнографски паметници
Граматиково
Село Граматиково се намира в планината Странджа и в границите на природния парк Странджа. 75 км е разстоянието до Бургас (през село Визица), а 25 км – до общинския център Малко Търново.
На няколко километра от селото е река Велека, на която от 1942 има хидрометрична станция на Националния институт по метеорология и хидрология
Според легендата село Граматиково е основано през 16 век от заточени монаси-граматици, учени хора, откъдето идва и името му. За първи път се споменава в османски данъчен регистър от 17 век. В началото на 19 век е засегнато от нападения на кърджалии, като много хора се изселват в днешна Южна Украйна. Граматичани вземат дейно участие в освободителните борби през 19 век и началото на 20 век.
При избухването на Балканската война 7 души от Граматиково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
През 1926 г. селото има 1430 жители, а сега - около 400.
Калово
Странджанското с. Калово се намира на 50 км. западно от гр. Царево и 50 км. южно от гр. Бургас. Името на селото произлиза от гръцкото „калос", което означава „хубав", въпреки че селото винаги е било българско. В околностите на селото са открити множество долмени и тракийски могилни некрополи, които ясно показват, че по тия места хилядолетия наред е царувала една от най-древните световни цивилизации- тракийската. Намиращите се в близост стари дъбове предават неповторим облик на малкото странджанско селце, чиито жители днес не наброяват повече от 40 човека.
Българи
На 17 км. югозападно от гр. Царево, върху заобиколен от дълбоки долове рид е разположено единственото в Странджа село, със статут на фолклорен резерват – с. Българи. Предполага се, че името произлиза от прабългарското племе „ургари", което имало за задача да охранява българо-византийската граница. Тук най-до късно оцелява нестинарството, от тук е и последната „истинска" нестинарка – баба Злата, след смъртта на която обичаят замира за дълги години. Днес този уникален по своята същност зрелищен обред е възроден и може да се наблюдава на празника на с. Българи -3 и 4 юни. Тогава жителите
на селото почитат светците Константин и Елена, които са патрон и на църквата в селото, обявена също за паметник на културата.
Кости
Отново разположено в живописната долина на река Велека, с. Кости се намира на 25 км. югозападно от гр. Царево. Спорни са хипотезите от къде произлиза името му. Някои източници смятат, че произлиза от почитаният тук нестинарски празник „Св.Св. Константин и Елена", а други, че носи името на богат гръцки чорбаджия, на име Костакис. И двете звучат достатъчно правдоподобно, защото Кости е едно от най-прочутите с нестинарството села, където и до днес потомствени нестинари
танцуват върху огъня, по време на панаири. Подобно на с. Бродилово и тук до 1914 г. е живеело гръцко население, чиито къщи оформят днес неповторимият облик на селото. Църквата „Св. св.Кирил и Методий" е била разрушена по време на възрожденското възстание и е възстановена отново през 1909 год., като особено забележителни в нея са дърворезбования иконостас и множеството реставрирани икони. Обявена е също за архитектурен паметник. През Кости е минавал старият път от Малко Търново за Василико и Ахтопол, който е бил с голямо стопанско и търговско значение.
Бродилово
с.Бродилово се намира на 20 км. южно от гр. Царево в най-източната част на планината. Разположено е в красивата долина на река Велека, при брод на левия и бряг, от където идва и името на странджанското село. В миналото Бродилово е било населявано от гърци, оставили красиви и оригинални дървени къщи, запазени и до днес. След Балканската война тук се заселват бежанци от Източна Тракия, които са се занимавали предимно със земеделие и скотовъдство. Бродилово е едно от първите села, където се е практикувало нестинарството. Не случайно и днес едни от най-изявените нестинари са и от тук.
Уникална е и обявената за паметник на архитектурата църква „Св.Пантелеймон", където могат да се видят забележителни странджански дърворезби.
Велика
Намиращото се едва на 2 км. западно от с. Лозенец, с. Велика е уникална възможност за почивка едновременно на море и планина. Съчетанието на морски и планински климат е изключително здравословно, а условията за различни видове туризъм правят ваканцията тук интересна и разнообразна.Впечатляваща тук е ботаническата градина на сем. Серафимови.
Село Граматиково се намира в планината Странджа и в границите на природния парк Странджа. 75 км е разстоянието до Бургас (през село Визица), а 25 км – до общинския център Малко Търново.
На няколко километра от селото е река Велека, на която от 1942 има хидрометрична станция на Националния институт по метеорология и хидрология
Според легендата село Граматиково е основано през 16 век от заточени монаси-граматици, учени хора, откъдето идва и името му. За първи път се споменава в османски данъчен регистър от 17 век. В началото на 19 век е засегнато от нападения на кърджалии, като много хора се изселват в днешна Южна Украйна. Граматичани вземат дейно участие в освободителните борби през 19 век и началото на 20 век.
При избухването на Балканската война 7 души от Граматиково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
През 1926 г. селото има 1430 жители, а сега - около 400.
Калово
Странджанското с. Калово се намира на 50 км. западно от гр. Царево и 50 км. южно от гр. Бургас. Името на селото произлиза от гръцкото „калос", което означава „хубав", въпреки че селото винаги е било българско. В околностите на селото са открити множество долмени и тракийски могилни некрополи, които ясно показват, че по тия места хилядолетия наред е царувала една от най-древните световни цивилизации- тракийската. Намиращите се в близост стари дъбове предават неповторим облик на малкото странджанско селце, чиито жители днес не наброяват повече от 40 човека.
Българи
На 17 км. югозападно от гр. Царево, върху заобиколен от дълбоки долове рид е разположено единственото в Странджа село, със статут на фолклорен резерват – с. Българи. Предполага се, че името произлиза от прабългарското племе „ургари", което имало за задача да охранява българо-византийската граница. Тук най-до късно оцелява нестинарството, от тук е и последната „истинска" нестинарка – баба Злата, след смъртта на която обичаят замира за дълги години. Днес този уникален по своята същност зрелищен обред е възроден и може да се наблюдава на празника на с. Българи -3 и 4 юни. Тогава жителите
на селото почитат светците Константин и Елена, които са патрон и на църквата в селото, обявена също за паметник на културата.
Кости
Отново разположено в живописната долина на река Велека, с. Кости се намира на 25 км. югозападно от гр. Царево. Спорни са хипотезите от къде произлиза името му. Някои източници смятат, че произлиза от почитаният тук нестинарски празник „Св.Св. Константин и Елена", а други, че носи името на богат гръцки чорбаджия, на име Костакис. И двете звучат достатъчно правдоподобно, защото Кости е едно от най-прочутите с нестинарството села, където и до днес потомствени нестинари
танцуват върху огъня, по време на панаири. Подобно на с. Бродилово и тук до 1914 г. е живеело гръцко население, чиито къщи оформят днес неповторимият облик на селото. Църквата „Св. св.Кирил и Методий" е била разрушена по време на възрожденското възстание и е възстановена отново през 1909 год., като особено забележителни в нея са дърворезбования иконостас и множеството реставрирани икони. Обявена е също за архитектурен паметник. През Кости е минавал старият път от Малко Търново за Василико и Ахтопол, който е бил с голямо стопанско и търговско значение.
Бродилово
с.Бродилово се намира на 20 км. южно от гр. Царево в най-източната част на планината. Разположено е в красивата долина на река Велека, при брод на левия и бряг, от където идва и името на странджанското село. В миналото Бродилово е било населявано от гърци, оставили красиви и оригинални дървени къщи, запазени и до днес. След Балканската война тук се заселват бежанци от Източна Тракия, които са се занимавали предимно със земеделие и скотовъдство. Бродилово е едно от първите села, където се е практикувало нестинарството. Не случайно и днес едни от най-изявените нестинари са и от тук.
Уникална е и обявената за паметник на архитектурата църква „Св.Пантелеймон", където могат да се видят забележителни странджански дърворезби.
Велика
Намиращото се едва на 2 км. западно от с. Лозенец, с. Велика е уникална възможност за почивка едновременно на море и планина. Съчетанието на морски и планински климат е изключително здравословно, а условията за различни видове туризъм правят ваканцията тук интересна и разнообразна.Впечатляваща тук е ботаническата градина на сем. Серафимови.
Последователи